Още търся топлина и нежност
и мечтая си...да полетя.
Само миг жадувам безметежност
после мога да се приземя,
после мога нянак с нови сили
да се върна в сивия си ден...
Всичките ми думи са се скрили,
всички са си тръгнали от мен...
Нямам спомени коя съм била
и коя да бъда - пак не знам,
и дали на някого съм мила
истински...за да отида там.
Там - където няма да говоря
и да обяснявам как, защо...
и да се съсипвам, и да споря...
има ли къде и при кого?
Или винаги е бил обречен
моят опит да съм по-добра,
да съм тази - милата, сърдечна...
тази, дето вече май умря.
Търся къс по къс, но се изплъзва
всеки спомен даже за мечта...
и дали живота ме подхлъзна
или съм виновна аз сама?
Питам се...и още търся нежност,
още ми се ще да полетя,
искам миг покой и безметежност,
а самотна съм, не съм сама.